И ето как  квартал Оборище се превръща в център на

И ето как  квартал " Оборище " се трансформира в център на обществен живот! След „ 33 стола “ и „ Павилион “, след „ Плюс това “ /чийто триумф още не мога да си обясня/ и кафе-ресторанта на „ Резиденция Оборище “, на улица „ Асен Златаров “ отвори порти Atelier Wine and Food, на мястото на Габу, чиято смесена идея по този начин и не съумя да откри своята аудитория. Повечето от посетителите евентуално знаят, че „ Ателие “ е нещо като зимната версия на Villa Arte – един от хубавите заведения за хранене в региона на по този начин обичаното за софиянци село Лозенец.

Посрещат ни усмихнато. Първи усещания, които потвърждават авансово основаното ни очакване – страховит уют, доста европейско лъчение и голям брой картини по стените.  Изненада, в нашия случай по-скоро неприятна – в листата с виновността липсва българско предложение. А приятелката ми, която е за малко в София, желае да опита някое хубаво и съвременно българско вино. Сервитьорката въпреки всичко изважда бутилка на Каtarzyna – Encore Syraz. Цената, несъмнено, не участва в менюто, само че девойки общително ни осведомява /36 лв/. Поръчваме си и две предястия – мариновано фета сирене и терин по остаряла френска рецепта. И двете идват в чашки и в компанията на няколко препечени филийки прекрасен селски самун и доста чесън. Очарователно, изключително в случай че нямаш желание да се целуваш.

Тук е мястото да кажем, че този вид менюта са от обичаните ми – къси, само че съдържателни. Ястията са подредени в Салати, Предястия, Сандвичи, Основни и Десерти, а във всяка секция има по не повече от пет оферти. Сладкишите са разнообразни в другите дни и по този начин най-малко с тях няма заплаха да свикнеш. След като към нас се причислява още един човек, учтиво ни настаняват на по-голяма маса, каквато - популярност Богу - има свободна. Голяма неточност вършим с поръчването на втората бутилка вино – този път дребна, от 375ml. Не съм сигурна какво беше – нещо от долината на Рона, само че по качество отстъпваше съществено на Катаржина-та, която даже беше отвън програмата. Всъщност, забелязала съм, че това е честа преживелица в софийските заведения за хранене – дребните бутилки са по-скоро за цвят, а качествата им в най-хубавия случай са допустими.

Накрая се оказа, че при по-внимателно взиране в картините по стените, откриваме много произведения на някои от огромните български майстори. Става ми дори неловко да сдъвквам в тяхно наличие. Струва си да се намерения върху това – дали е по-добре тези картини да са в музей или е по-добре да ги виждат и хора, които в музей не вървят толкоз постоянно. Това в последна сметка е решение на притежателите им.  Спорна или не, тази композиция сред вкусна храна и огромно изкуство безспорно прибавя обаяние към това уютно и цветно кътче, в което несъмнено ще се връщаме още веднъж и още веднъж.